Wednesday, May 16, 2018


ИНТЕРВЮ С МАРСИАНЕЦ

Марс. Следобед. Жега.
Палатка на брега на изсъхнало езеро...

-Здравейте, г-н Марсианец, как е самочувствието днес?
-Като на потомствен перничанин, но на Марс.

-Какво искате да кажете?
-Нищо, просто искам да ви млатя с марсиански винкел!

-Мен? Защо?
-Седнали сте ми върху кислородния апарат.

-Извинявайте! А откъде знаете за Перник?
-Че то кой не знае?! Едно време от там минаваше транс-галактическата магистрала.

-Наистина? А защо навремето? Сега не минава ли?
-Вече не. Перничани тафиха мантинелата.

-Ужас! А докъде водеше магистралата?
-Андромеда. Но за да стигнеш, трябаше, когато свършиш сухата храна, да завиеш вляво. Много не го правиха...

-Не завиваха вляво?
-Не. Завиваха преди да свършат суджука. И естествено се оказваха в Орион. Тъпаци!

-С какво се занимавате тук, на Марс?
-Предимно земеделие. Няма равен на марсианския чесън! Дори на Юпитер повръщат, когато ние се оригваме. Е, поне така казват, де...

-Как преминава един обикновен ваш ден?
-Обикновено, като вашите. Но нощите ни са необикновени!

-Нощите? Защо?
-Заради марсиянките.

-Защо?
-Обичат да марсуват.

-А каква е вашата кухня?
-Предимно марсианска храна.

-А какво правите в свободното време? Каква телевизия предпочитате?
-TV Марс. Имат страшни предавания. Онзи ден даже се насрах от страх.

-Било ви е страх?
-Не! Насрах си се. Знаете какво могат марсианските череши и бирата от Сатурн! ...свалих 3 кила...

-С какъв спорт най-често се занимавате?
-Тенис! Тенис и само тенис! Вива тенис! От Китай ни обещаха и топки, ма засега засега само с ракети... Ма каквото такова! Това все пак е Марс, не е U3645KJLK!